Posted on June, 24 2014

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“, в която членува и WWF, изказва своите съболезнования на семействата и близките на загиналите в наводненията във Варна и Добрич.

За няколко часа животът на хиляди семейства и обикновени хора се превърна в трагедия заради поройните дъждове. И трагедията не се случва някъде далеч, в „забравено от бога място”, а в големи областни градове, в курортни селища по Черноморието.

Съпричастни сме към мъката на хората, изгубили близките си, домовете си, имуществото си. Техният живот никога няма да е същият! А нашият?

Всяка година има поройни дъждове и бури и за съжаление бедствието в квартал Аспарухово не е първо по рода си. През 2013 г. бурите отнесоха морските плажове. Преди години пак поради поройните дъждове се активираха свлачищата при Златни пясъци и Балчик. Тогава също имаше значителни щети, дори жертви.

Независимо от дебатите и активизирането на институциите, урокът беше бързо забравен. Обикновено природозащитните организации са обвинявани, че прекалено много мислят за природата, а не за хората. Но на практика мисълта и действията ни за опазване на природата винаги са тясно свързани с добруването и благоденствието на хората.


Грешките.

Коалицията „За да остане природа в България“ е категорична, че причините са в лошото управление в продължение на години, както и в подценяването на ролята на природата за качеството на човешкия живот:

1. Застрояване в деретата и заливните тераси на реките, които се пълнят с вода при дъждове. Деретата са естествените „отводнителни системи” на даден район именно в случаи на обилни валежи. Реките са тези, които поемат водните количества. Това се естествените им функции в природата.

2. Запълване на дерета с цел изграждане на пътища или друго застрояване или поради изхвърляне на отпадъци.

3. Коригиране на реките и поставянето им в бетонови корита. Корекциите унищожават естествените места, където реките се разливат и се забавят водните течения. Липсата на такива места води до образуването на високи водни стълбове със значителна сила, поради това че пътят на водата е изкуствено изправен.

4. Изсичане на крайречната горска и храстова растителност, която стабилизира речните брегове, с цел „прочистване на речното корито”, когато вместо да се чисти самото речно корито от паднали дървета и отпадъци, се оголват речните брегове. Така се увеличават водната ерозия и възможностите на реките да излязат от коритото си и да разрушат околните терени.

5. Застрояване в свлачищни райони.

6. Масови сечи на горите в планинските райони, включително сечи на гори по стръмни склонове. Горите са естествен водозадържащ фактор, който при това не води до опасност от „разкъсване на диги”. При сечите на горите обаче нищо не може да защити оголените почви от водните стихии и водата отнася всичко със себе си.

7. Изграждане на язовири, които впоследствие не се поддържат правилно.

8. Игнориране на необходимостта от запазени естествени природни комплекси, чрез които природата функционира нормално и ни осигурява защита от природните бедствия. Чрез устройствените планове и процедурите по оценка за въздействие върху околната среда и екологична оценка се работи за постигането на максимално застрояване и се неглежират екологичните функции на екосистемите и услугите, които ни предоставят.

Аспарухово.

Единственото дере, по което водата от хълмовете над квартал Аспарухово може да достигне по морето, е застроено и накрая превърнато в улица, която е единственият подход на водата. Част от постройките може би са незаконни, но останалата част, включително и улицата, най-вероятно по документи са напълно в ред. Държавни служител и експерти са подписали документи, с които разрешават тези строителства, включват ги в устройствения план на града, като вероятно гарантират че „няма да има въздействия за околната среда или здравето на хората”.

Горите по склоновете на хълма са изсечени в голяма степен – дали законно или не, това може би ще се разбере. Според институциите вероятно сечите също са в реда на нещата. Така, макар да няма язовир и язовирна стена, върху която може да се хвърли цялата вина, резултатите са ужасяващи – при липса на естествен буфер, които да поеме водата, както и липсата на естествен път, по който водата да достигне безопасно морето, водната стихия помита всичко по пътя си - автомобили, къщи, хора…

Резултатът е болезнен за всички. Загубите обикновено са за тези, които нямат никаква вина за кое да е от горните действия. Но може би с мълчанието и бездействието на всички, както и с неразбирането колко е важна природата за нас, ние позволяваме горните действия да се случват и да и причиняваме такива трагедии. Ще продължим ли да грешим!?