WWF: Новият план за управление на НП „Пирин“ заплашва дивите кози | WWF
WWF: Новият план за управление на НП „Пирин“ заплашва дивите кози

Posted on 22 August 2019

Разширяването на туристическите зони ще изтласка този застрашен подвид от традиционните му местообитания
Природозащитната организация WWF алармира, че проектът за нов план за управление на Национален парк „Пирин“ от 2014 г. излага на риск местообитанията на дивата коза. Проектът предвижда разширяване с 12.5 пъти зоните, в които могат да се изграждат спортни съоръжения до 7.5% от общата територия на парка. А въздействието на тази увеличена човешка намеса върху природата не е подложено на оценка от компетентния орган – Министерството на околната среда и водите. Затова WWF организира проверка на терен на предложените нови зони за туризъм. Последните данни от 2013 г. сочат, че природозащитното състояние на Балканската дива коза в защитена зона „Пирин“ е неблагоприятно незадоволително. Популацията на вида наброява едва 320-400 екземпляра, което е значително под оптималната численост.
 
Местообитания на дивата коза
 
Дивата коза се среща основно в скалисти комплекси – циркуси, ждрела, скални венци, и стръмни склонове. Тя обитава както субалпийската и алпийската зона, така и териториите под горната граница на гората, където има подходящи скални масиви. В карстови райони, като северните склонове на Пирин и с повече открити пространства видът е с по-висока плътност. Днес обаче дивите кози у нас са изтласкани в най-труднодостъпните ареали. Според Червената книга на Р България от 2011 г. те са със статут „застрашен подвид“.
 
Дивата коза играе съществена роля за поддържането на крехките и уязвими планински екосистеми. Освен че е важна част от хранителната верига, тя е единственият представител на фауната в НП „Пирин“, който може да се храни както с храсти, така и с клони на иглолистни дървета, опазвайки бързо намаляващите високопланински пасища.
 
Заплахи за дивата коза
 
Най-значимата заплаха за вида у нас е бракониерството. Въпреки индикациите за намаляването му в някои райони, незаконният лов все още е силно негативен фактор, който възпрепятства достигането на оптимална плътност и разпространение на дивите кози. Сериозна опасност за тях представлява и безпокойството. Ясно е, че през зимата дивите кози се нуждаят от много повече енергия за поддържане на телесната си температура и за придвижване през снега. В същото време обаче наличната храна е нискокалорична и трудно усвоима и те изразходват повече енергия, отколкото получават.  Изискващото много сили бягство на животното при дебела снежна покривка във време на отрицателен за него енергиен баланс, води до изтощение, падане на имунитета, заболяване и дори до смърт. Оцеляването през зимата е лимитиращият фактор за плътността на популацията. Това прави зимните местообитания изключително важни за поддържането на оптимална численост и генетично разнообразие на  вида.
 
Има сигнали за нерегламентирано навлизане на моторни шейни на територията на парка в зимни местообитания на вида. То провокира изключително сериозно безпокойство, водещо до изброените по-горе негативни ефекти на енергийния баланс. Друг проблем е редовното струпване на хора в близост до ски съоръжения, което принуждава дивите кози да избягват района. Проверката на WWF показа по-малко диви кози около връх Тодорка, под който се намират съоръженията на ски-зона Банско.
 
Част от новата зона за туризъм е планирана без буферна територия плътно по границите на един от най-старите резервати в Европа „Баюви дупки – Джинджирица“. Освен до неизбежното струпване на хора, това ще доведе и до изкушение от нерегламентирано извънпистово каране в самия резерват. Нужно е да се прави разлика между него и зимния ски туризъм, практикуван от малки групи на различни места на територията на парка.
 
Безпокойството е само елемент от по-големия проблем с изграждането на нови писти и лифтове, което би изисквало гола сеч и пряко унищожаване на местообитанията на дивата коза.
 
За да се подобри състоянието на дивата коза, WWF препоръчва:
 
  • недопускане разширяването на ски зоните в местообитанията на вида;
  • поставяне на информационни табели; 
  • ограничаване достъпа на домашни животни, както и постоянен престой на пастири и кучета в ключови местообитания, особено над 2500 м. надморска височина;
  • задълбочаване борбата с бракониерството;
  • провеждане на задължители проверки на туристически хижи в близост до местообитанията на животните;
  • подаване на сигнали до парковата дирекция от страна на туристите за нерегламентирано каране на моторни шейни.

WWF полага огромни усилия да не се допускат нови сечи и строежи в НП „Пирин“, които да излагат на опасност дивата коза и много други видове, зависещи от старите гори. След като нищо друго не помогна през март 2017 г. WWF и Асоциация на парковете в България (АПБ) заведоха съдебно дело срещу решението на МОСВ да не се прави екологична оценка и оценка за съвместимост на проекта за нов план. Оттогава насам WWF и АПБ спечелиха на няколко инстанции, а финалното заседание на последната инстанция, насрочено за 26 септември 2019, беше отложено заради неявяване на министъра на околната среда и водите.
Дива коза в НП "Пирин"
© WWF / Евгени Димитров
Типично местообитание на дивите кози в подножиието на вр. Тодорка
© WWF / Евгени Димитров
Дивите кози се чувстват уверени върху скалите
© WWF / Евгени Димитров
Пейзаж от Пирин
© WWF / Евгени Димитров
В Пирин са останали по-малко от 400 диви кози
© WWF / Евгени Димитров
Гледка към долината
© WWF / Евгени Димитров
От 2011 г. дивите кози са със статут „застрашен подвид“
© WWF / Евгени Димитров
Най-големите заплахи пред дивите кози са бракониерството и безпокойството
© WWF / Евгени Димитров