Съвременните предизвикателства пред залесяванията | WWF
Съвременните предизвикателства пред залесяванията

Posted on 26 July 2018

Как се възстановяват унищожените крайречни гори по Дунав – WWF споделя практически опит
Представители на WWF България и РДГ Русе взеха участие в конференция, посветена на съвременните предизвикателства пред залесяванията. Форумът, който се проведе между 20-и и 22-ри юни в Шумарския факултет на Белградския университет, предизвика сериозен международен интерес. 54 участници от 22 държави, разположени на 4 континента участваха в обсъждането на тази понякога подценявана тема. А срещата – четвърта по рода си и втора за сръбската столица – беше отлична възможност за учените и практиците да представят резултатите от своята дейност и да обменят опит с колеги от цял свят.

Естествените крайречни гори имат огромно екологично значение както за природата, така и за местните общности. В исторически план естествените гори покрай реките са унищожени в резултат от изграждане на диги, обезлесяване и използване на земята за отглеждане на земеделски култури, добив на инертни материали от коритата на реките, създаване на плантации от хибридни тополи с цел бързо производство на биомаса, строежите на язовири и ВЕЦ-ове и т.н. Тези заплахи продължават да са актуални и към настоящия момент.

В миналото естествените крайречни гори са били широко разпространени в България. Днес те са запазени частично – по дунавските острови, реките Камчия, Велека, Резовска, Ропотамо, Тунджа и островите на река Марица. Затова през 2007 г. България предложи за опазване в мрежата Натура 2000 важни територии, включващи различни типове крайречни горски местообитания. Въпреки това обаче крайречните гори у нас все още са слабо защитени на национално ниво.

WWF отчита значението на крайречните гори за биоразнообразието, за предпазване от наводнения и свлачища, за намаляване разрушителната скорост на пороищата, за пречистване на водите и т.н. Поради това организацията работи от години за възстановяване на естествените крайречни гори в партньорство с някои от горските институции – дирекции на природни паркове, регионални дирекции по горите и горски стопанства.

Освен преките консервационни дейности, които обогатиха практическия ни опит по възстановяване на крайречни гори, през последните години от WWF се стремим да събираме данни и познания за подобен род работа, осъществявана в близкото минало. Натрупаната информация се систематизира и разпространява сред практицитите и учените, които работят по темата. В тази връзка, на конференцията в Белград екипът на WWF България, начело с ръководителя на отдел „Гори“ Нели Дончева, представи обобщение на наученото от практическите дейности по възстановяване на естествени крайречни гори на 6 места по поречието на Дунав от средата на миналия век до наши дни.

1. Първото залесяване е проведено още преди 60 години. За целта е използван местният екотип „Вардимски дъб“, насаден на остров Малък Вардим. Материалът за него е внимателно селектиран от резервата „Стария дъб“. Залесяването е изпълнено така, че да позволи оцеляването само на дърветата с най-добри качества. Техниката дава резултат – средният диаметър на стъблата днес е 45 см., като при най-едрите екземпляри той е почти двойно по-голям. Основният проблем на острова е непредсказуемото регулиране на нивото на язовир „Железни врата“, водещо до резки промени в режима на влажност.

2. През 1996 г. се възстановяват естествените гори и на остров Голям Вардим. Сериозно предизвикателство пред лесовъдите се оказва голямата популация от диви свине, които изравят засятите в земята жълъди. По тази причина се преминава към практиката на засаждане на фиданки от сорта „Вардимски дъб“. Той е изключително устойчив на продължителни заливания и израства сравнително бързо. Днес насажденията обхващат площ от 2 хектара.

3. Пред същия проблем се изправят лесовъдите и близо десетилетие по-късно. Между 2004 и 2006 г. тече залесяване на остров Ковачев. Зоната е разделена на участъци, залесени по-различни модели. Използването на жълъди отново се оказва несполучлива стратегия поради наличието на диви животни, но посадените фиданки се развиват добре и израстват с между 60 и 80 см. на година.

4. През 2006 и 2007 г. бяха възстановени крайречни гори в района на Козлодуй и островите Есперанто и Масата. 3.5 хектара площ беше покрита с дъбови насаждения. Първоначално имаше опасения, че младите дървета няма да оцелеят в конкуренцията на агресивния чуждоземен вид – храстовидната аморфа. В последствие обаче става ясно, че тя оказва положително въздействие върху тях, осигурявайки им засенчване. Днес дърветата достигат височина от 5 метра, а след израстването им нежеланата аморфа загива под техните сенки.

5. Най-мащабното залесяване се проведе в периода между 2010 и 2014 г. То обхваща площ от 27 хектара в 11 места от Натура 2000. Обикновен дъб, черна топола, бяла върба и бял бряст бяха засадени на територии, доминирани преди от хибридни тополови насаждения. Оценките показват, че и четирите вида се намират в отлично състояние и устояват на пролетните порои, които понякога продължават над 50 дни. За съжаление обаче, в резултат от ниското ниво на подпочвените води и високите температури през август са отчетени сериозни загуби сред дъбовите насаждения.

6. През 2014 г. започна залесяване на крайречни гори от приоритетното за опазване местообитание *91Е0 в райони от Натура 2000, което трябва да приключи до 2019 г. Фиданки от черна топола и бяла върба с местен произход бяха засадени на площ от 9.8 хектара в района на град Мартен и остров Алеко. Очакванията са, че над 80 % от тях ще оцелеят. Опустошително въздействие върху тях обаче могат да окажат евентуални заледявания на Дунав, които не са изключени през по-студените зимни месеци.

Засаждането на подходящите фиданки е сложен и отговорен процес, основан на дългогодишни изследвания и наблюдения на лесовъди, биолози, еколози и други специалисти. Експертите на WWF България предупреждават, че от залесяването има смисъл само когато са спазени някои основни правила – задължително трябва да се вземат в предвид климатичните особености, характеристиките на почвата, естествената растителност на района, произхода и вида на фиданките, както и местното биоразнообразие.
Фиданка на Вардимски дъб на о-в Ковачев
© WWF
Eстествени крайречни гори и плантации на о-в Есперанто
© WWF
Дъбова гора на о-в Голям Вардим
© WWF
инж. Снежана Гарданска, ДГС „Оряхово“, сред новата гора на о-в Козлодуй
© WWF
Млада гора от Вардимски дъб на о-в Голям Вардим
© WWF
Вардимски дъб на о-в Ковачев
© WWF
Вардимски дъб на о-в Малък Вардим
© WWF