Крайречните гори – непознатото богатство на България | WWF
Крайречните гори – непознатото богатство на България

Posted on 13 March 2019

Вече пет години WWF работи за възстановяването на уязвимите екосистеми край реките
Разнообразието, пищността и богатството от растителни и животински видове на крайречните гори са привличали хората още от древността. Днес обаче динамиката на живота, новите обществени нужди, както и промените в климата се отразяват пагубно върху тях. В наши дни основните площи на петте типа крайречни гори, които се срещат на територията на България, са включени за опазване в защитените зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Богатството на крайречните гори

Крайречните местообитания съхраняват богато биологично разнообразие. Те са се формирали и развивали при специфични условия като висока влажност, осигурявана от речните нива, периодичното заливане и водата в почвата. Крайречната растителност е неразделна част от миграционните коридори на птиците. Освен това тя укрепва бреговете, подобрява качеството на водата, подхранва почвата, намалява скоростта на водата в речното корито, предпазва от наводнения и свлачища, а също и създава условия за гнездене, хранене и размножаване за много животински видове. Не бива да пренебрегваме и важната роля на крайречните гори като място за разходка, отдих и развлечения сред природата. Статистиката сочи, че над 65 % от българите ползват горските територии за възстановяване и почивка.

Заплахите пред крайречните гори

Крайречните гори са едно от най-уязвимите и редки местообитания. Затова от WWF работим за тяхното възстановяване. Особено внимание отделяме на алувиалните гори от типа 91ЕО. Това са крайречни гори в низините и равнините, които се развиват на богати почви, заливани периодично от прииждането на реката. Макар да се среща из цялата страна, този вид заема едва половин процент от площта на горските територии в България.

Благодарение на своята достъпност и близостта си до населените места обаче крайречните гори винаги са били обект на негативно човешко въздействие, което води до постоянно намаляване на площта им. Най-сериозните заплахи за загубата и унищожаването на крайречните горски местообитания са тяхното изсичане за освобождаване на земеделски площи, за създаване на плантации за бързо производство на дървесина, за корекции на речните корита и изземане на инертни материали, а също и нерегламентираните сечи.

В миналото заливните гори са били широко разпространени в България. Днес те са запазени частично само по Дунавските острови, реките Камчия, Ропотамо, Тунджа и островите на река Марица. По реките Искър, Вит, Осъм, Янтра и Струма те са почти напълно унищожени. Голяма част от хората в България не осъзнават ползата от съществуването им и не са ангажирани в тяхното опазване и възстановяване.

Затова в края на 2014 г. WWF България, в партньорство с Изпълнителната агенция по горите и Регионалните дирекции по горите Русе и Пловдив започна проект за възстановяване на естествени крайречни гори в две защитени зони по Натура 2000 около реките Дунав и Марица.

Пет години по-късно

В резултат, за по-малко от пет години са възстановени 481 декара горски площи в две защитени зони от Натура 2000. Край река Марица (местностите „Мерич Орман“ и „Гущерова одая“) бяха засадени около 55 000 дръвчета от местни видове – черна топола, бяла върба, полски бряст, летен дъб, бяла и черна елша и полски ясен, а в защитена зона „Мартен-Ряхово“ край Русе бяха възстановени 98 декара гори от бяла върба и черна топола.

Залесяването с типични за района дървесни видове е от съществено значение, тъй като допринася за възстановяването на местообитанията и на други характерни растителни съобщества, както и на различни видове животни, обитаващи крайречните гори.

За възстановяването на горите WWF приложи също иновативния Саарландски метод. Той позволява набелязване на „дървета на бъдещето“ от характерен местен вид и отстраняване с природосъобразни методи на агресивни „конкурентни дървета“ от чужди видове, които пречат на развитието им.

В рамките на тези пет години WWF представи в 4 града специализирана изложба от фотоси и текстове посветени на крайречните гори, възстанови дървена беседка и я превърна в класна стая на открито, въвлече местните общности, разработи ръководство за възстановяване и управление на крайречни горски местообитания и информира широк кръг хора за значението на тези уязвими екосистеми. В дейността на природозащитниците активно се включиха също ученици и доброволци, които помагаха за отглеждането на дърветата. Повече за работата на WWF по възстановяване на крайречните гори можете да прочетете тук.

Следващи стъпки

През есента на 2019 г. в близост до гр. Стамболийски ни предстои да залесим 28 декара с местни крайречни видове дървета – черна елша, източен чинар, черна топола, бяла върба и др. Вече събрахме част от семенния материал за производството на фиданките от местни произходи, с които ще залесяваме.
Ако искате да научите още интересни подробности за непознатото богатство на крайречните гори гледайте филма на WWF „Пазителите не реките“.
Крайречните гори са любимо място за почивка на българите
© WWF