Законодателни промени застрашават защитените зони у нас | WWF
Законодателни промени застрашават защитените зони у нас

Posted on 07 February 2019

Природозащитници настояват за оттеглянето на законопроекта, противоречащ на екологичните изисквания и на принципите за добро управление
Предложеният от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) законопроект за промени в Закона за биологичното разнообразие цели да премахне правната закрила на защитените зони и да позволи мащабни строежи по морето и планинските курорти. Това заяви Коалицията от граждански групи „За да остане природа в България“, част от която е и природозащитната организация WWF.

Активистите настояват за оттеглянето на законопроекта, тъй като той противоречи не само на Конституцията на Република България, но и на европейското законодателство. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на предлаганите текстове, становище по които WWF внесе на 07.02.2019 г. Позицията на неправителствения сектор се подкрепя също и от два университета, както и от академичната и научна общност на БАН.

Законопроектът, който провокира сериозни критики, въвежда нов подход за управление на мрежата „Натура 2000“ в България и дава по-големи правомощия на министъра на екологията, като забраните и ограниченията в защитените зони от мрежата ще бъдат включвани само по негова преценка. Предвижда се изграждане на нови структури за управление на мрежата на национално и регионално ниво, въвежда се задължително изготвяне на териториални планове за управление на ниво Регионална инспекция по околната среда, а научната общност и природозащитните организации се задължават да предават задължително на МОСВ данните, които е събрала.

Териториалните планове за управление на зоните трябва да се изготвят от Комитет на заинтересованите лица, в който се включват представители на териториални и местни властови органи. Съставът на комитета ще се определя от директора на съответната регионална екоинспекция, която ще одобрява плана, а последната инстанция ще е министърът. Съществуващият досега Национален съвет по биологичното разнообразие се заменя с Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ към министъра на околната среда. Той ще се определя със заповед на министъра и в него ще влизат представители на изпълнителната власт, на Националното сдружение на общините, областните управители, на РИОСВ, на браншови, работодателски, научни и неправителствени организации.

Предложената структура дублира дейности на съществуващи държавни органи като дирекциите на националните и природни паркове. Фрапиращ пример е защитена зона „Централен Балкан“, попадаща на територията на пет РИОСВ, което означава, че зоната ще се управлява от пет регионални плана за управление в допълнение към действащия план за управление на националния парк. Подобна е ситуацията със защитените зони, припокриващи природните паркове „Врачански Балкан”, „Витоша”, „Персина”, както и Национален парк „Рила”.

Двигател на някои от промените са милиони левове, заложени по оперативните програми. За регионални органи за управление в ОПОС 2014 – 2020 са заложени 36 694 946 млн. лв. за „Техническа помощ за подпомагане Регионалните органи за управление на мрежата Натура 2000“, както и 9 969 564 млн. лв за „Техническа помощ за подпомагане Националния орган за управление на мрежата Натура 2000“.

Според промените в закона лицата и организациите, които набират и анализират първични данни за местообитанията и видовете, ще са длъжни да ги предоставят на МОСВ преди тяхното използване за изготвянето на частни и официални документи. Освен че противоречи на редица закони, предложението е в рязко несъответствие и с елементарните морални принципи. Ще дадем следния пример:  две фирми, избрани с обществени поръчки на стойност 18 млн. лв., ще изготвят за 6 месеца доклади без никаква теренна работа. Ако идеята на МОСВ беше вече факт, тези фирми щяха да получат от министерството резултати от труда на учени и неправителствени организации, извършен благодарение на финансиране, което сами са привлекли.

Природозащитниците критикуват и предложението за премахване на научното начало при обявяването, промените и управлението на защитените зони. Това противоречи на европейското законодателство и заплашва да доведе до следваща хоризонтална процедура срещу България за неспазване на природозащитните директиви. Припомняме, че в момента срещу страната ни има отворени две хоризонтални процедури.