7 мита за бизнеса и защитените територии | WWF

7 мита за бизнеса и защитените територии

Posted on
21 May 2018
Мит 1: В защитените територии и мрежата Натура 2000 не могат да се развиват икономически дейности

В защитените територии от типа на природните паркове,както и в мрежата Натура 2000 могат да се извършват разнообразни икономически дейности, като няма ограничение за вида бизнес, стига той да не въздейства сериозно върху биоразнообразието. Това се проверява чрез специални процедури по оценка на въздействието, преди да се даде разрешение за реализацията на даден проект. В националните паркове икономическите дейности са доста по-ограничени, защото те не включват населени места, а собствеността на земята е изключителна държавна; въпреки това дейности от типа на използване на съществуващата туристическа инфраструктура са разрешени.

Мит 2: Защитените територии и мрежата Натура 2000 създават само препятствия за бизнеса, а не ползи

Чистата и красива природа привлича посетители и потребители на чисти продукти и подобрява здравето на
работещите и живеещите в нея. Същевременно с това стопаните на земи и гори в защитени територии и зони могат да получат допълнителни плащания за Натура 2000, за агро-екологични дейности или подкрепа за природосъобразен бизнес. В зависимост от типа бизнес за стартирането му може да са необходими
допълнителни процедури по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), както и оценка за
съвместимост с целите на Натура 2000, за да се гарантира, че той няма да увреди биоразнообразието.

Мит 3: Хората в България като цяло не подкрепят защитените територии и смятат, че опазването на природата пречи на икономическото развитие

Националните проучвания на общественото мнение на „Алфа Рисърч“ от 2008 г. насам показват точно
обратното – повечето хора не виждат конфликт между опазването на природата и икономическия растеж и
подкрепят природозащитата. През 2014 г. около 70% от българите смятат, че няма конфликт между природа и икономика, и по-скоро приемат опазената природа като източник на добро развитие за бизнеса. През 2016 г. над 75% от българите определят като най-сериозен проблем пред българската природа изсичането и унищожаването на горите, а 65% от отговорилите са срещу застрояването на защитени територии.

Мит 4: Във високите планини може да се печели единствено от ски туризъм

Ски сезонът в българските планини е кратък, а с климатичните промени тенденцията е той да се скъси
още повече. Посещенията в нашите планини пък далеч не са свързани основно със ските: според проучване на природен парк „Витоша“ 82% от хората предпочитат да посещават планината през лятото (за 38% посещенията са основно през зимата), а основната цел на посещението в парка е поход за 66% от отговорилите. В страната съществуват примери за успешен бизнес в планините през всички сезони, които предлагат разнообразни туристически преживявания. Сред тях са планинските спа селища, паркът за планинско колоездене в Рила, конният туризъм в село Бачево до Банско, летните планински фестивали.

Мит 5: Не може да се печели от опазване на природата

Опазването на природата намалява разходите на много фирми (чрез подобряване на енергийната и ресурсна ефективност) и е в основата на много бизнеси. На европейско ниво през 2015 г. повече от 1⁄4 от малките и средни предприятия предлагат зелени продукти или услуги. В България биопроизводството, основано на опазването на природата, се е увеличило седем пъти от 2007 г. насам, а сертифицираните гори за природосъобразно стопанисване са нараснали до 1 136 084 хектара.

Мит 6: Достатъчно е да построиш хотел и туристите сами ще дойдат

Много места в планините и по морето в България страдат от презастрояване, като много от хотелите и
къщите за гости стоят празни. Това е така, защото не е достатъчно да построиш хотел, а и имотният и
туристическият бизнес не винаги са пряко свързани. От времето на имотния бум през 2007 г. досега цените на апартаменти във водещи курорти в страната са паднали от 2 до 4 пъти. Посетителите обикновено търсят
преживяване и красива заобикаляща среда, а не отиват някъде, просто за да спят в хотел. Добавената стойност на защитените територии е именно в предлагането на възможности за преживявания, красив ландшафт и запазена природа.

Мит 7: Регистрирането за директни продажби от фермата е невъзможно

До неотдавна регистрирането по Наредба 26 за директни продажби на животински продукти наистина беше доста трудно, но с промените в наредбата от 2014 г. процесът се улесни, а към 2016 г. регистрираните ферми са 840, в пъти повече отпреди 2 – 3 години. Търсенето на фермерски продукти расте, за което говорят множеството фермерски пазари, онлайн платформи за доставки и гурме ресторанти, които ползват такива продукти. Регистрацията по Наредба 26 гарантира сигурност и качество за производители и потребители и е особено подходяща за ферми от защитени територии, които могат да използват чистата природа за реклама.